Нощем, казват, всички сме еднакви.
Еднакво тънем в самота,
мечтаем слънце в тъмнина,
но светлините му са кратки.
И нощем всички сме търсачи
на смисъл, чувства, вдъхновение
и, вярвайки в различни заблуждения,
си ставаме сами палачи.
И нощем в мислите объркани
поемаме по тъмните пътеки,
и слепешком се движи всеки,
препъва се във истини захвърлени:
те, пътищата, никъде не водят
без светлината на мечтите
и тъй далечни са звездите
за тез', що без надежда бродят.
Дали главата си да сложи на дръвника -
за себе си човекът сам решава
и не съдбата брадвата стоварва,
когато носиш маска многолика.
Затуй търсете нощем светлината,
дълбоко във сърцето скрита,
че само тя, в любов обвита,
навеки ще прогони тъмнината.
И само тя, ако е искрена,
ни води все към нашето спасение,
дори и нощем тя е вдъхновение,
ще ни дари със смисъл, чувства, истини...
© Надежда Маркова Всички права запазени