В един сапунен мехур е затворена вярата ми

и лети към небето, преди да се спука

и да се разбие на едри мастилени капки.

И да потече през улука.

В тези диви треви е поникнал животът ми -

няма как да се види сред градския трафик.

Там на покрива горе се кикотя.

От гъдела на брадата ти.

И надува прането платна по терасите -

почти ще се скъса.

Вътре на масите хлябът бавно изсъхва.

И излиза душата ми с думите нощем

по белите страници -

търси да се погледне в това огледало.

Да се обикне дано.

И да притихне по залез.

Преди да започне отначало.