Очите ти бляскат като нощен асфалт,
а аз препускам на моя вихрогон пешком
да открехна райските порти
и прогоним мълниите помежду ни!
Изгаси светлините
и от боговете заръчай
бушуващи страсти и пожар,
който винаги да помним!
Обгърнати в блажено разтапяне
от чуруликането на утринните птици,
замечтани и притихнали да споделим
изгрева на втората надежда! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация