18.04.2016 г., 21:58 ч.

Нощен покой 

  Поезия » Пейзажна
750 1 12
Разпусна нощта свойта дълга коса
и загърна гальовно небето.
С воал тъмнина планините застла.
Укроти светлинките в полето.
Настана навред тишина. Красота.
Суетата човешка замлъкна.
Само луната се горе засмя
на щурчетата мило подшушна
да засвирят своя приказен валс,
да се слеят с шума на листата,
да приспят с песента всяка будна душа,
миг покой да дарят на земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Предложения
: ??:??