Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
2.02.2024 г., 12:03 ч.

Нощен пътник 

  Поезия
157 3 5

НОЩЕН ПЪТНИК

 

Някой през снега е ринал цяла нощ към мен пъртина,

да си поседим – двамина, покрай каничка с пелин.

Пред залостените двери викал е: – Здравей, Валери! –

вярвал е – ще ме намери! – да не бъде тъй самин.

 

Сетне – с пътната тояга, е поседнал в миг на прага –

някой мил добряк – бедняга? – сигурно ще да е бил.

Кой си ти, братле? – не зная. Пътниче ли си от Рая,

като теб – и аз, в Безкрая скитам се – недраг-немил.

 

Накъде от мен си тръгна? – зъзнеш под луната кръгла,

колко исках да си сръбна с теб една лулица дим!

Във камината ми вие – вълчи! – вятърът стихиен.

Цял живот пъртини бием – и един към друг вървим.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??