i2na (Инна)
145 1101
13.10.2009 г., 17:10 ч.

Нощите 

  Поезия » Друга
889 0 14

Понякога са твърде сухи нощите -

напукани и пясъчни, пустинни.

Сънят е плитък, кух и слепоочен.

И тъмното е някак запалимо.

Понякога са водни. И заливат

града до върховете на антените.

Бълбукам краткотрайно и заспивам.

А раците вървят назад из времето.

Балони с празнота, съвсем подводно...

Мълча, за да не спукам тишината

и само дишам. Може би си спомняш

как дишам като риба до главата ти.

И сънищата никнат водораслени

в дълбоките пространства зад клепачите.

Отдавна сме значими и пораснали

и бързо се  научихме да чакаме...

и вече сме претръпнали към влюбване -

нали дори не вярваш, че съм истинска...

Огромното налягане на тъмното

тежи над нас и силно ни притиска.

Черупката ти нощем се пропуква

и бясно браниш свойта непрозрачност,

а виждам, че отвътре се страхуваш,

но просто не умееш да заплачеш.

...

Понякога са твърде водни нощите -

почти се давя в мрака пред очите ти.

Разбирам, че е трудно да започнем

тепърва да се учим на обичане...

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??