29.04.2008 г., 22:43 ч.

Нощно момиче 

  Поезия
716 0 6
 

 

Колко далече е утрото,

не ми трябва на мен светлина -

имам и сила, и слабост,

щом е при мене нощта...

 

Зловеща съм... казват ми някои,

щом нощем вървя през града,

но аз не просто се скитам,

а безмълвно звездите броя...

 

Странна съм била - не отричам

и знам, не съм като всички,

та нали затова съм различна -

защото съм нощно момиче!

© Никоя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички!
  • Супер!!!
  • Оправи "светлина".Хубаво е!
  • Аз не знам дали е точно,
    че момиче си среднощно
    Темата не е добра.
    Темата е "тра-ла-ла"
    В критикарство не залитам
    няма рима...а пък ритъм...
    Иска ми се да си права
    в нощ самотна над града
    да усетиш как минават
    звуци, светлини, мечта...
    и да си предвестник нощен
    за неслучени неща:
    Аромат на утрото и още
    неразцъфнала липа.
  • Харесва ми!
  • Красив стих!Няма да повярваш колко ми хареса....все едно си описала мене.
Предложения
: ??:??