Нощта на сърцата
ЕЛЕНА
Непривично за мен е във кухнята друг да царува,
ще призная, Никола че справил се беше добре.
И не зная така ли е или на мен ми се струва,
но това между нас вече никой не може да спре...
От лекарствата в друг се превърна, с нормални обноски
и с една ангажираност явна към Стани и мен.
Той разказва понякога нещо и искам въпроси
да задам, но гласът ми изчезнал е сякаш съвсем.
А пък снощи така ме изпаши – вода да налея
бях отишла във кухнята и се засякохме там.
Той протегна ръце, но ги дръпна и каза: Не смея...
Да, у вас съм, но още се чувствам в действителност сам...
Изчервих се от тази нечакана изповед, стреснат
беше погледът мой, а в очите си скътах сълза.
Продължи да говори: Прие ме от жал и човечност,
не от обич, нали? Без да искаш това ми призна...
- Не разбирам какво ми намекваш... - успях да продумам,
с оня глас, който беше за другите хора нечут.
И Никола не спря: - Със години все тебе сънувам,
а не знам на какво ти приличам – на гном или шут?
Аз докоснах ръката му, сълзите тръгнали бяха
и ми бе невъзможно, дори и да исках, да спра.
Той прегърна ме силно, секундите сякаш заспаха,
колко време е минало никой от нас не разбра.
Позволи си единствено да ми погали косата
После бързо излезе от кухнята той на бегом.
Цяла чаша изпих, беше жадна – почувствах – душата.
И в леглото си плаках, добре осъзнала, че щом
този мъж се владее, добре е със нервите вече.
Но дали съм способна навън да го пусна без страх?
А и как ще му кажа: "Тръгни си от тука, човече"?
Все се питах дали и доколко виновна аз бях
за живота му труден и в грях ли изпаднах неволен,
та е страдал години с едничката мисъл за мен.
Той е тъй работлив и е умен, и много способен,
но какво ще се случи, щом пак е навън някой ден?
Днес отново будувам и мисли стръвници ме ръфат.
На вратата се чука. Отварям... познах, че е той!
Странни чувства завихрят се и като в танц ме завъртат,
а в душата жужи на мечтите ми златният рой.
- Ще ме пуснеш ли вътре? - свенливо ме пита Никола.
Аз го каня да влезе, затварям вратата след туй.
С тази нощница сигурно вижда ме той като гола,
но дано на сърцето ми бързия ритъм не чуй.
А мъжът приближава и сяда до мен на леглото.
После скрива ме в нежна прегръдка, усмихнат немей.
Аз потрепвам в конвулсия и се задъхвам, защото
трябва пак да се боря с гласа, заповядал "Недей!"
Докога ще го слушам и пущам в душата си? Стига!
Сякаш чул ме, Никола към пазвата плъзва ръка.
После толкова лесно (перце ли съм?) той ме повдига,
а с очите ме пита: ще станеш ли ти бегълка?
Аз мълча и зад клепките крия крещящото "искам!",
но не мога да спра на ръцете си тихия зов.
Той заравя дъха си в косите ми и като писък
чувам думи прошепнати: - Може ли..? Аз съм готов...
И невярваща още, със тялото отговор давам.
Тържествува кръвта ни, отключила чувствата в миг.
На безкрайни искрящи въздишки дъхът се разпада,
а когато върхът е достигнат, победният вик
заглушава на здравия разум тирадата умна,
а Никола до мен се отпуска съвсем изтощен.
Пребледнялото чело със обич спокойна целува
и щастливо притваря очите си, гушкайки мен.
Аз не зная къде съм и дишам ли даже не зная.
Става толкова тихо, че чувам звъна на сърце.
И се питам сунувам ли или отприщи накрая
тази женственост спяща у мене мъжът със ръце.
Заповядвам на строгия глас да се маха далече,
да не ме обвинява за нищо и да ме кори.
Но за Стани се сещам и чувствам вината си вече.
"Не сгреших ли? Защо позволих и не казах аз спри?"
А Никола, дочул на тревогата моя камшика,
от леглото ми скача, облича се и е смутен.
- Обещавам да дойда, но само щом ти ме повикаш...
И дано да дочакам накрая мечтания ден!
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много добре си озаглавила тази глава, Мери!
"Нощта на сърцата"
Нощ, в която мислите и сърцата са диаметрално противоположни!
Емоциите също са разнополюсни, но обособени в няколко типажа!
-Решимост и отдаденост на чувствата!
-Вина и осмисляне на случилото се!
Сърцето е готово да избере ново начало, нов устрем и нова надежда!
Но и съжаление за станалото, прерастващо в облик на обвинение!
Път на избор, но и душевна преграда, бариера, която спира, но и е начало на една енерция и огън, който не ще се угаси!
А той е пламнал бавно и гори!
Нощ, в която се сливат сърцата в едно цяло!
Добре си предала тази емоция, у геройте си-тази тънка психологическа нишка и игра на емоциите!
Аранжирала си един букет от толкова емоции, житейски битки и
препятствия!
Това само един много добър автор-може да го направи!
Аплодисменти за таланта ти, Мери! -
Наденце, понякога отношенията стават сложни, защото не се вслушваме във вътрешния си глас, а в други случаи, защото му позволяваме да ни командва и циментира старите стереотипи или моралните норми на поведение, които са в противовес с нашите желания и слагаме сами преграда пред себе си, водени от страха за чуждото мнение. Сложно нещо е животът. Радвам се, че намина и коментира!🥰 Благодаря ти!😘
-
Тони, близо сме до развръзката, но това още не е краят.🥰 Мечтая си да имам повече читатели като теб, които тръпнат от нетърпение да разберат какво се случва по-нататък с героите. Благодарна съм ти за всяка дума в този коментар, много високо ценя мнението ти!😘 В живота понякога се случват неочаквани и бих казала невъзможни неща, щом съдбата е готова да ни покаже и въвлече в ситуации, в които дори и не сме си помисляли, че е вероятно да участваме. Защото точно той – сценаристът живот – ражда невъзможните филми, които могат да ни разплачат и оставят без дъх. Прегръщам те с обич, миличка!😍
-
Чета и съм там. И все пак разумът не ме оставя на мира... Толкова ли са сложни отношенията между хората, ние ли ги усложняваме? Отдава ти се писането на тези стихотворни романи...
-
Топката е толкова висока, колкото коша, в който се целиш и искаш тя да бъде вкарана. Но се изисква целеустременост, постоянство, безотказна упоритост и вяра в себе си, Таня.🥰 Най-лесно се изневерява на мечтите, защото пътят до тяхното осъществяване е дълъг и труден, но не трябва да се забравя, че всичко зависи от нас.
-
Ех, Мария! Това вече е краят и развръзката!
Разплака ме!
Мислех, че не е възможно да има щастлив край, но не! Може би героита сами са се намерили и сега ще успеят да наваксат всичко, което всеки един от тях е загубил, в годините на тяхната раздяла!
Този откъс ми прилича на следното - да си купиш нова книга и след като се запознаеш с героите, да отвориш последните страници и да прочетеш края. Но това не пречи да искам да разбера всичко, което героите са изживяли.
Поздравявам те с възторг, защото си една наслада, която рядко ми се удава да прочета! -
Нека са живи и здрави и бъдещите читатели на романа, Мини, благодаря ти!😍
Ти разбираш как се прави гоблен с думи, Марго, зарадва ме с оценката си!🥰 -
Много ми хареса!
-
С интерес чета този прекрасен роман, Мария! Бъди жива и здрава и още много романи да споделиш с нас. Насладих се! Както винаги!
-
Заслужава си така всеотдайно да работя над романа, след като получавам коментари като твоя, Младене! Бях си казала това, което творя сега, да остане в тайна за бъдещите ми читатели, но тази обратна връзка ми е така нужна. С нея сверявам посоката на часовниковите стрелки в акта на съзиданието. Благодаря ти, приятелю!😍
-
Изповедта на Елена - лична, лирична и завладяваща. Сякаш долових и лека Омирова интонационност, но това е само плюс за повествованието. Ще стане чудесен роман, Мария. Майстор си на стихотворната словесност!
-
Писано е от телец и може би повтаря моите изживявания, но е добре и други зодии да види някой в нея, така образът става универсален. Хубав ден, Пепинка!😍
-
Не, Марийче, майка ми беше, а познавам и други жени деви.
-
Това е една от последните части от романа, който пиша. Тези, които го следят, са разбрали, но аз го казвам тук изрично за читателите, които не са наясно.
Пепи, Елена не ми е казала коя зодия е.🥰 Ти ли си дева, да не се разпозна в нея?
Таня, Благодаря ти, че прочете и коментира! 🥰И аз си харесвам героинята с нейните непрестанни вътрешни борби и рушене на личностните ѝ забрани. -
Елена е зодия дева! 😄 "Не им се пречкай в краката да ти е мирна главата!"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
изключително щастлива – благодаря ти! Много добре си усетил и приценил борбата на чувства в героите ми, това извисяване и същевременно страх от възможното политане! Те и двамата - Никола открито, Елена криейки този стремеж на душата си и страхувайки се от самопризнанието, пред което не е готова още да застане – са изстрадали тази нощ на сърцата и напълно я заслужават, по моя преценка. Дано така мислят и другите читатели, когато държат в ръцете си и разсъждават над целия роман и развитието на психологичнити процеси, през които минават героите ми.
Още веднъж - сърдечно ти благодаря, Ники!😍