Нощь
Слънцето въ крѫгозора бавно се стопява,
по златото отъ свѣтлина
се плъзнаха злокобни сѣнки. По жаравата
на заника пристѫпваше нощьта.
Чувството за слабость, разпростряно
надъ полята, морни отъ деня,
вкусиха цвѣтята и приспани
полека отпуснаха глава.
И потъна всичко въ съня на тишината,
отъ юга на морски вълни
приливно се плисна бързо мрака,
бе зловещо и дори звездитѣ
ги издуха като свѣщи злият вѣтъръ.
© Ани Всички права запазени