Носи ли счупеното щастие?

11.11.2009 г., 0:05 ч.

Поезия » Гражданска

4.8 / 12

771 0 11

Счупихме вазата... Просто я мразехме...
Строги канони... Еднаква напразност...
Пръснахме малки парченца с доволство,
че ни очакват години охолство...
Газехме. Искахме. Искахме. Искахме
да подредим на живота усмивките.
Някои успяваха... Други избягаха...
Стъжни се, за които повярваха
във фараони и престолонаследници....
Свикнахме кръв да се плиска от вестника.
Да се обиждаме и да се мразим.
А във очите ни - същата ваза. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Дори да няма врата
Отклонение

Тоя тук - две в едно. И нахален, и скучен. Хвали лъскав часовник. Възгордял се глупак ми разправя, ч...
От мене прати му...

Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми? Че погледът мой не достига до там. Далече, далече отдавна замина ...
Художник

Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...

Още произведения »