22.01.2008 г., 11:02 ч.

Носи си кръста! 

  Поезия » Философска
2295 0 18

Носи си твоя кръст... не моя,

че моят ще ти натежи,

пропит от не една неволя,

скован е от отровните стрели,

от хищнически материал издялан,

от хорска болка призори,

от рани знойни и незаздравяли,

от хиляди откраднати беди.

Носи си твоя кръст... не моя,

че във живота всеки има роля,

която трябва да играе,

без разумът да я обсебва и вещае.

И някъде на хълма за разплата,

душите се събират покорени,

от трепет на космическа отплата,

замлъкват в миг, погубени и онемели.

Носи си твоя кръст... не моя,

че моят черен е, а черното е трудно,

ранява и изяжда сетивата,

че черното от егото пробудено,

ранява всеки и върви прокудено.

Носи си твоя кръст... не моя,

това не ми отнемай, остави го,

земята не потъпквай със пороя,

от думи и изстреляни куршуми...

Носи си твоя кръст... не моя...

© Силвия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??