Носталгично

Дейна.1 (Д.П.)
21 317

29.10.2024 г., 19:55 ч.

Поезия » Друга

139 1 3

Прегаря живота, есенен лист, полюшван от вятъра…

Душата - цялата в белези все още търси себе си,

кървави трънчета дълбоко в нея забити изтръгва

и дири зàвет, слънчево място, да поспре, да се стопли.

Сред лабиринти от страсти и чувства, от болки, нерадост,

открих си топло местенце и завих се със одеяло,

изтъкано от звезди, лунна пътека и морски залез,

пълно с ухание на лятно утро и цветенце бяло.

Донесох си детския смях, усмивката открита и чиста,

избелели спомени от време щастливо, стрък маргарита ,

звън на китара, глас на момче, моминска плаха въздишка,

свито юмруче на детска ръчица, мамина топла пита…

Не идвай още, ветре леден, не откъсвай жълтия лист,

дълга и страшна е бялата зима и връщане няма,

животът си струва, дори един изгрев да видят очите ми ,

един полет в небето синьо на отлитаща птица бяла.

29.10.2024 г.

Дейна.1

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.