Пиша за теб –
небе прекрасно с песни на чучулига,
с облаци бели от памук.
Слънчев лъч топъл ме милва,
а после се скрива сякаш напук.
Пиша за теб –
Гора зелена, райска
за хиляди същества подслон в уют.
Голяма сянка ме прохлажда,
Но ето-започва да вали и тук.
Пиша за теб –
Море грамадно, необятно
с вълни, които ме отнасят оттук
към далечни места и фантазии,
но ето-приливът пак е тук.
Пиша за теб –
моят дом и детство минало,
със сладки тревоги и пакости.
Как в градината тичах глупаво,
но ето-сега бягат от там моите стъпки.