Преобърнати пътища,каруци много
Картите скъсани ,прът в колелата
Време заминало в нищото , жалко
Истина смачкана в бой със лъжата
Идеали захвърлени ,ритани,счупени
Морал в инвалидния стол се кикоти
Любови търгувани,лъснати ,купени
Щастие само срещу сума банкноти
Ах мой любими тъгуван поете
Толкова много мастило прахосваше
Описваше обич ,рисуваше цвете
С думи народа си беден докосваше
Усмивка даряваше ,надежда дори
Колко сърца провокира да бият
Не си и представяше ,че в нашите дни
Простаците страшни и тебе ще скрият
Изгуби се в низост облечена в злато
Сега са различни вече изкуствата
Носталгия бясна по време когато
Сълза върху листа описваше чувствата...
© П.Т Всички права запазени