Златистият загар на лятото
докосна с мигли нежно мисълта.
И звук от струна сля се с ятото
рисуващо картини в небеса.
Нагазила в зелените треви
пристъпвам към прохладните дървета.
В меките листа искрят лъчи
и залезни нюанси тихо шепнат.
Окъпано във Твоята красота
сърцето в мене вдишва освежено.
И всеки нов импулс е бликаща река,
живот ми носиш в радост със дъха Ти напоена.