29.08.2007 г., 12:19 ч.

Нов ред 

  Поезия
696 0 11
Само не разбрах...
грешни ли сме, че толкова се трепем...
Защо не разбрах...
че миналото не изчезва тъй безследно...
Дали пък не разбрах...
на децата ни, то се отразява...
Повярвай, не разбрах,
че звезда, за всички ни изгрява!

Вече разбрах. Поезията не търпи наивни думи.
Времето разбрах. Безмилостно романтиката губи.
И зимата разбрах...
как си отива с разтопилия се сняг.
И феите разбрах...
аз бях, която си отиде...
една от тях...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??