Зимата навред настъпи.
Сняг натрупа. Как искри!
Ала дрянът щом напъпи,
хич не чувствам студ дори!
Ще изприпкам в миг навънка.
Знам къде расте в леса.
Ще отчупя клонка тънка,
вкъщи ще я отнеса.
Баница с късмети мама
време е да опече
и късмет с любов голяма
всекиму да обрече.
Здраве, щастие, паричка...
Щом я завъртим отпред,
ще получа ей сегичка
своето парче късмет!
© Борко Бърборко Всички права запазени
Обичам!