Тихичко пристъпва с бавни стъпки,
Старата година отива си от нас.
Пълна със любов и нежни тръпки,
Така ще я за запомним в този късен час.
А Новата препуска във галоп
на кон с грива от лед и корона от злато.
Бърза да завладее сърцата с устрем нов.
Божи благослов се сипе над земята.
Пристъпва старата във снежна красота
Пристъпва старата, Новата подава и ръка.
Прощава се със нея със усмивка.
Пристъпва старата сред бяла самота.
Топи се във пространството лъчисто.
© Румяна Маринова Всички права запазени