Тази вечер си жълтица.
Светиш и напътстваш.
Виждам със притворени очи.
Селянинът в притчата
на моста -
мисли навика да победи.
Ден до пладне.
Ти си нощна птица.
Строго пазиш
сливите за смет.
Чука на отворена врата
късметът –
сляп от лунния ти нов портрет.
© Христина Комаревска Всички права запазени