Държавен мъж щом словото си свърши,
в ефир щом прозвучи познат сигнал,
ще дойде Новата, но не със Пършинг –
с ракети и със огън от бенгал.
Ще гръмнат коркови куршумни тапи
в надвиснал над софрите ни таван.
Ще хвръкнат на площада ни калпаци,
в хорото ще се хване кмет пиян.
На къщи и на сгради силуети
ще пламват на небесен тъмен фон.
Лицето ти навярно ще засвети
щом спомниш онзи сватбен мил файтон.
И твоят мъж, аз знам, ще те целуне
(в годината ще бъде май веднъж),
но няма между вас искра да лумне,
тъй както бе до теб с обичан мъж.
Ти виж навън! – ракетата просветва,
в сърце отеква сетният гърмеж
и времето на Новата зацепва
до следващия празничен цъфтеж...
© Иван Христов Всички права запазени