ami-pro (Магда)
8 50
28.07.2010 г., 23:13 ч.

Ново начало 

  Поезия » Друга
1261 0 6


 

Когато здрачът падне и самотата легне връз посърналата гръд...

Тогава сякаш някак потъваме във земна твърд!

 

Но нейде пак звезда изгрява над падналия небосвод

и усещаме, че живи сме, и усещаме те теб, живот...

 

Какво ли не сполита ни, с какво ли не се бием...

С кого ли не залитаме, кого ли не мъстим...

... животът тъй многообразен е, в това е чарът му, нали?

 

И ето, вкопчваме се пак, и ето искаме те пак...

... и ето здрачът изгрев ще е - тайнствен знак!

© Магда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И от мен добре дошла! Хубави идеи имаш!
  • Добре заварила!!! Благодаря!!!
  • Добре дошла и от мен! Поздрав!
  • Ти си един невероятен талант, продължавай с все по-хубави творения...
  • "Какво ли не сполита ни, с какво ли не се бием...
    С кого ли не залитаме, кого ли не мъстим...
    ... животът тъй многообразен е, в това е чарът му, нали?"

    Това си е истина!Добре дошла и от мен:>
  • Добре дошла тук и пиши!!!
    "и ето здрачът изгрев ще е пак!"

    ...финалът на стиха ти е добро начало тук!!!
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??