Разпръсна се над мене тишината,
а вятърът бленува в своя сън.
Изплъзва се въздишка от душата
и устремена стрелва се навън.
Ала навън е утро мълчаливо,
стаило в себе си порочна нощ.
Отекват в капките изпито вино
и трепети с нестихващата мощ.
Прескача пак сърцето изтощено,
обвито в изцедена самота.
Дочу се странно ехо от небето,
и прозвучава в нечия душа. ...