Побеляло момче, имаш подарък!
Няма измама!
Посред нощ. Под елхата.
Навръх Рождество.
Цветна обвивка разгъваш,
а тя е голяма
и в главата ти
тихо-тихо звъни тържество.
Ще се върнеш от самотна разходка,
в замръзнала шуба.
Ще напалиш камината.
Ще напълниш чашата с вино.
Ще засвири за теб
механичният Шуберт,
а тя валс ще танцува.
Като в кино.
Войници в атака,
барикади от ЛЕГО рушат,
верни на този,
който е малък, капризен, безумен.
В стъклена топка,
под горещ и нестапящ се сняг,
заспива танцьорката,
която ти нежно целуна...
© Красимир Дяков Всички права запазени