12.12.2018 г., 9:34 ч.

Нужно и ненужно 

  Поезия » Друга
5.0 / 14
648 6 16
Свикнал на две да дели
неделимото си – живота,
пулсът, на части, дроби
всяка пауза, всяка нота.
Формата оковава страстта,
точно тук, в концертната зала
за представата, че е Тя,
лично Ваша, по Вашему - бяла.
Оркестрантите знаят кога
ще избухне извън всяка кожа,
(та нали репетират мига,
да не би автора да изложат) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
  • Две чорапчета бели, очи като циганско лято – мойто кученце черно и първият детски приятел... Как бес...
  • Аз си отивам само по веднъж. Недей ме следва, стъпките ми парят. Прохладата на плачещия дъжд пътека ...
  • Миг преди бурята само някак измамно е тихо. После ще лумне бял пламък и скоро няма да стихне... В ог...

Още произведения »