3.09.2024 г., 6:53 ч.

Nulla dies sine linea 

  Поезия
127 3 3

NULLA DIES SINE LINEA

 

Мен джипито ми сложи диагноза.

Не беше диагнозата добра –

ако не пиша стихове,

във проза,

и то – във тъпа проза! –

ще умра.

 

– Отивай си! – ми вика. – И от днеска

да не минава нито ден без ред!

Тя – работата, май, че се оплеска? –

и аз се взех

сериозно! –

за поет.

 

И заредих такива кръшни рими –

от сорта на to be,

or not to be,

съседката ми даже! – баба Мими,

ми каза: – Ауу!

Направо ме разби!

 

И вестникът дори ги напечати –

и хем! – на цяла страница дори.

Прочетох ги на мама и на тати,

а днес – във Фейса! –

пуснах

още три.

 

Признаха ме дори край Мисисипи! –

ревяха индианците:

– Хип, хип!

Благодаря ти, мило мое джипи! –

че ми смени

объркания чип.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??