krami (Красимира Михайлова)
18 73
22.09.2010 г., 20:09 ч.

Някак неусетно 

  Поезия » Пейзажна
5.0 / 2
930 0 4
Някак
неусетно си отиде.
Вятърът
тропна вратата.
Самотни
по плажа са мидите.
В парка
плачат листата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Михайлова Всички права запазени

Предложения
  • katenstain (Екатерина Глухова) Бели Петна
    Бели Петна
  • slavi2002 (Слави Тодоров) Дори морето да обърне гръб
    Накуп аз призори не бях събрал все още звездните карфици, когато хвърли своя свилен шал луната в мои...
  • vega666 (Младен Мисана) Видения
    Искаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...? Озърни се - светът в лудостта се оглежда. Слепец е ви...
  • Синьо.цвете (Мая Нарлиева) Мълчалив монолог
    Ще те мълча. Разяждай безразборно. Мълчанието често насърчава. Мълча те гръмогласно и нахално. Мълча...

Още произведения »