25.07.2019 г., 7:58 ч.

Някога 

  Поезия » Друга
542 1 0

Някога. 

Аз исках. 

Беше миг от вечността. 

Някога.

Понякога си мислех, 

че животът 

просто е игра. 

Някога. 

Вълни

Стремително се спускат. 

Бяг

сред аберации и смут. 

Бучка пръст

в ръката ми простенва. 

Тя в мен..., 

За кой ли път?! 

 

© Нели Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??