28.03.2014 г., 14:44 ч.

Някога до теб 

  Поезия » Любовна
697 0 0

Загубих се сред "Трябва..." и "Не трябва...",
сред чужди "Искам..." и "Не искам...".
За мечтите си успях аз да забравя.
И всичко туй - заради едно обичане.

Пътеката под локви от сълзи изгубих.
Целите ми сториха ми се неистово високи.
Надеждите ми сякаш в огън се стопиха.
А ветровете духаха, но не във моите посоки.

Като дърво стоях и зъзнех в студове от неприязън.
Търпях опустошителни от думи бури.
Но, може би, за миг не спрях да вярвам,
че една затворена врата отваря други.

© Румяна Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??