7.04.2018 г., 21:50 ч.
Някои ден...
Тя не ме е обичала никога,
не е имала никога нужда от мен.
Не се е борила за мен,
винаги ме е отблъсквала.
Мрази даже носът ми,
устните, корема и...
всичко надолу. Дори
тежките ми кални обувки.
Влюбва се във всеки,
пред който разпери криле.
Който не прилича на мен...
-и не знае за нея всичко.
Не търси утеха при други.
Нито по-красиви,
нито по-обаятелни,
а непитащи, груби и страстни.
Някои ден ще ме срещнеш
променен, но с душа безразлична.
Търсеики момиче,
което на теб да прилича.
© Станислав Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Когато болката носи в себе си светли послания! Човек трябва да е себе си, най - вече когато обича друг човек...ако не е така - той, човекът се превръща в подобие, защото любовта не е била истинска..., а промяната се превръща в дъно, вместо в преодоляване...
Докосна ме...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
мрази даже безшумните ми римлянки,
пърха в женски души и дири незнайно какво,
аз търся опияненото уединение.
Без предателства.