Някой ден

10.11.2023 г., 9:53 ч.

Поезия » Друга

5.0 (4)

373 2 0

Оредяват старците по пейкитe,
лицата им се местят
на таблото с некролозите.
Захвърлени ръждясват лейките,
градините пустеят
и подивяват розите.
Все още пушат няколко комина,
прозорци светят в мрака
със някаква надежда...
А някой ден аз, вместо да подмина,
онези, дето чакат,
до тях на пейката ще седна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Докоснат
Нещо ми влезе в окото

Мръзнат нозете ми, лед са ръцете ми, минуси пълнят сърцето Зима е. Свиква се. Гледам врабчетата – вс...
Kопривени крила

Животът ни – една плетачка стара, с изкусни и нетрепващи ръце, плете ни плащеници, все по мяра, наоп...
Разговор пред една картина

— Художнико, каква е любовта? — Не питай мене. Вгледай се в портрета. — Жена с невероятна красота! С...

Още произведения »