danda (Даниела)
358 1120
6.07.2012 г., 12:02 ч.

Няколко невинни драскотини 

  Поезия » Друга
1164 0 22

Да, тя е кучка, не заслужава даже капка жал,

не заслужава и троха от праведната ви трапеза,

безпътна е, грехът полепнал е по нея като кал,

очите ù горят, дъхът ù омагьосва – дяволска метреса.

 

Без свян се люби в скута на непразната луна

и, Боже, опази –  с кого?! – все с вълци единаци.

Без ден, без нощ, без сън, без звук и все сама

тя търси любовта по вените на следдъждовните сокаци.

 

И вижте кучката как само се разхожда денем –

по устните ù сякаш две молитви се целуват,

и сякаш е орисана да бъде вечна по рождение,

и сякаш смърт с живот логично някак е да се римуват.

 

Да, тя е кучка! Анатема! Тя трябва да умре!

За нея огънят на кладата и бич от сто вършини,

тя цялата е грях и е от камък нейното сърце,

дори и ласката на ножа за нея е една невинна драскотина.

 

Нощта, в която трябваше луната да роди, подмина,

сега безлунно спят във къщи всички псета.

След залъци любов и няколко невинни драскотини

във ляво камъкът на кучката се пръсна на парчета.

 

 

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??