Майка и татко живеят сами.
Аз им доставям надежда...
Тъй и дъждецът напролет ръми,
облака сив щом процежда...
Татко лежи и не става цял ден,
с хора умрели говори...
Аз се усещам предаден и в мен
детство и старост пак спорят...
Ала не чувствам виновност и страх,
даже не нося и бреме.
Те са ми дали предимство пред тях -
няколко залъка време!...
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени