НЯКЪДЕ МЕ ИМА...
Може би съм клонче от маслина
или съм прашинка в звезден прах.
Някъде съм Аз. Дори и в зима
пазя късче топъл детски смях.
Има ме... Ще се дочакам, там, на кея,
при морето, оживявало в мечтите,
пъстрената стомна ще налея,
в живата вода да скътам дните си...
© Мария Ризова Всички права запазени