Някъде там из предишен светъл живот
дните ми земни явно са вързали бавно
стара любов и положили нежно в кивот –
към мене пътува сред Космоса леко и плавно.
Някой светло жадува за мен
и своята обич неземна сега ми изпраща;
силно вярва чрез нея да бъде спасен…
За тази надежда душата ми здраво се хваща.
Може би в някой бъдещ живот
ще обичам безумно красиво
топла жива душа – не робот.
Вярвам нежно. И това ми стига. ...