29.10.2011 г., 11:26 ч.

Някъде в нищото 

  Поезия » Философска
1156 0 5
Някъде в нищото
Загубвам вярата във себе си, оставам сам-сама.
Вселената ме приютява -
звездите са като зора.
Очаквам някакво признание,
да кажа, че и аз съм ценна.
А силата е северно сияние
обгърнато от златна прежда,
далечно, недокоснато, обречено
разгръща облаците и към мен поглежда.
Запътвам се за сетен път към себе си -
да се докосна с обич и старание, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??