16.06.2012 г., 22:31 ч.

Няма 

  Поезия » Друга
594 0 3

За мен няма утеха,

няма опора,

вървя по грешна пътека,

чувствам умора.

 

За мен е само

съдбата нелека,

няма рамо,

на което

 

да се опра, да поплача,

да ми олекне,

животът ми в здрача,

кълна се, нелеп е.

 

За мен няма нищо -

само тъмен тунел,

светлината не виждам,

избяга от мен.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??