Какво, че няма да ме има,
какво, че няма да съм тук!
Какво е час и ден! Година!
Измислица на някой луд!
Живот - неѝстов вик между забрáви!
Ранена свобода между забрани!
...и ехото заглъхва, лъхва..., лъхва...
Какво, че няма да ме има,
какво, че няма да съм тук!
Щастлив, ще бъда
за мен да плачат птиците
прелитащи над вечният ми дом...
... и пак да се редят по жиците
за своят южен маратон.
© Хари Спасов Всички права запазени