ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
24.08.2008 г., 2:39 ч.  

Няма да се върнеш 

  Поезия » Друга
937 0 19

 

Небето, сякаш топче от стъкло,

търкулна се, пропука се и плисна.

На огледалото в студеното око,

аз виждам уморените си мисли.

 

Как искам да си тук и то сега!

Да скриеш дланите ми с  длани.

Да счупиш ледената самота,

да ми свариш кафе. И да останеш.

 

И неочаквано   да  завали,

да замърморят капките в улука.

Обичам те! -  да промълвиш

и да разтвориш лепкавата скука.

 

Да падне чашката от порцелан,

когато, без да мисля, те прегръщам!

Ала ужасно сам съм. И пиян.

Дори ще пия още, всъщност.

 

Небето, сякаш топче от стъкло,

търкулна се. Изчезна. Стана тъмно.

На огледалото в студеното око,

аз виждам -  няма да се върнеш...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??