В тайнственост под було сякаш веди* шетат
(искат да разкъсат властващия мир).
В тъмен миг притулват те над нас небето -
жадни да прикрият този кървав пир.
Глозгаха нощта ни, глозгаха до кости
тайните сакрални между теб и мен.
Видимо нахални идват ни на гости
с хитрост да прогонят бъдния ни ден.
Искат да накажат любовта ни силна,
като предизвикат светлата ѝ смърт.
И да я положат в почва нестабилна,
за да я измъчи слепота на кърт...
Ала ще избягам. Аз ти се заклевам!!!
Злостната прокоба няма да скверни
светлия ми образ, който днес начева
корени да пусне в бъдните ти дни...
Няма да допусна в своето пространство
техния измамен и изкрѝвен свят!!!
Ти се претопяваш в тяхното пиянство,
аз останах скрита в неразцъфнал цвят.
Моля се да можеш ти да осъзнаеш,
колко много губиш с ведите до теб.
Няма да те чакам. Искам да узнаеш:
скоро ще се скрия в своето небе...
____________________________
*Веда в славянската митология и българския фолклор е женско същество от рода на самодивите и русалките, което броди нощем и причинява зло на хората.
Mimi Ivanova
© Mimi Ivanova Всички права запазени