/ по Татьяна Танько/
Нататък и без тебе да знаеш че може!
Нито с любов. Нито с изгаряща ревност.
Аз не звъня...Аз не тревожа...
Прости ми, но вече не си ми потребна.
Уморих се. Ти не по-малко от мене.
Глътка отдих. Напред да погледнат очите.
А пък после ще поговорим, ще слушаме
какво ще ни подскажат сърцата и душите.
Не го омърморвам. Не се и оплаквам.
С тебе да бъда много боли.
Тъжно е вечер да няма очакване. ...