Няма ги, няма ги вече
хората с топли сърца.
Спомен е, спомен далечен,
светлата, блага душа.
Няма го, няма го вече
белия сняг пред дома.
Спомен са, спомен далечен,
баба и дядо в нощта...
Няма я, няма я вече
моята младост добра.
Спомен е, спомен далечен,
броди в съня ми сама.
© Хари Спасов Всички права запазени