НЯМА ГО – ОТИДЕ СИ МОМЧЕТО
От малък исках аз да полетя,
звездички от небето да откъсна -
картинките си с тях да оцветя,
по земния си път да ги разпръсна.
Напразно се опитва времето
мечта наивно-детска да изтрие.
Тя би могла дори и бремето
от грижи... с блясъка си да измие.
Припомням си отново за мечтата,
с тъга поглеждам към небето
и виждам пак звездите и луната.
Но... няма го – отиде си момчето.
© Христо Запрянов Всички права запазени
Поздрав и