diesto (Данаил Антонов)
1039 617
29.09.2019 г., 10:40 ч.

Няма как да те загубя! 

  Поезия » Любовна, Философска
1453 6 4

Как искам да ми липсваш, но понякога... 

Сега ми липсваш денонощно – често. 

Дотолкова, че сякаш си избягала, 

докато съм сънувал, че те срещам... 

И в мене заболява туй очакване. 

А после го изплаквам със надежда. 

Дописвам те във стих за отпечатване. 

В онази стихосбирка с име "Нежност"... 

Събирам те във себе си. Завинаги. 

Завинаги ли мене ще обичаш? 

(Те, влюбените тъй кълнат се прѝживе, 

а в мъка после прѝживе умират.)

Аз няма коленете си да жаля. 

Пред тебе ще приклекна и целуна

нозете ти – към мен, че са вървяли. 

И няма вече как да те загубя. 

Не ще ти се кълна във безконечност. 

И няма цял живот да ти се вричам. 

Повярвай на сърдечната ми дейност. 

Щом бие туй сърце, то Теб обича!

 

/Стихопат./

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??