„Ще умра без небе –
не виждаш ли, че съм птица?”
Ст. Пенчева
Спят крилата ми прашни в килера.
Южен вятър в стъклото повя.
Няма никаква разлика с вчера –
все са същите мои крила.
Но стоят си свалени - прибрани
зад кашон, две кутии, метла...
Не че няма сега да ми станат,
не че страх ме е да полетя,
просто... просто ме спъна въжето ...