О, скрий се!
Идвам, усещаш ли,
злокобен, прашен
и нахален град,
замислените ми стъпки
сред купища боклуци,
зловония
и страшна смрад,
която и прехваленият
на „световно ниво” завод
не би могъл да „изсмуче”!
Посрещни ме!
Това тук си ти!
Зловещи сблъсъци
и суетня на светофара,
аларми, виещи
насред потопа,
полицейските коли
(незнайно защо
откраднатите с „откуп”
са много повече).
Свистящи спирачки,
строшени стъкла
на трамвайна спирка...
... и бързат... и бързат.
За къде! И те не знаят!
И само защото снобското
изживяване го изисква.
Затова, че трябва
да те прецакат, прегазят.
Почти през ден
е някой в кома,
изваждат го смлян
или изгорял, на части –
изтлял от общочовешка
глупост или
пък дрегера показал...
Посрещни ме!
А може и така!
Още ли искаш
да сме в тая лудница?
И какво – казваш си,
идва поредната
провинциална дама
с резедавата си капела,
която ти обеща...
да се срещнете
в Борисовата
(там не беше ли
и София ленд)
Посрещни ме!
А най-вероятно така!
Абе с две думи –
струва ли си да си
задръстя белия
дроб с олово
а и джоба на белия
панталон, а кожата ми
не ще е пощадена от
диоксини, хлор и цялата
таблица на Менделеев.
Да не дава господ да
попадна на смог –
често срещано явление
по възлите транспортни.
Посрещни ме!
Така ще е, докато
стигна до „Македония”
(като заклет синдикалист
май само него познавам
като петте си пръста).
Нищо, че обичам
да се завирам
около Галерията и
„Невски” или да търся
най-новите книжчици :)
на „Славейков”.
Все пак – посрещни ме!
11.08.2006год.
© Мери Попинз Всички права запазени
"Погледи до един, без имена
Младост е нашата главна вина.
Хора и улици, ден като ден.
Погледи срещнати, миг откровен."