24.07.2007 г., 13:58 ч.
Няма те
729
0
0
Отиде си в ден прекрасен,
отиде си, сама останах.
Сълзите ми да виждаш не желаеш
и каза че оставяш ме, защо - не знаеш.
Животът ти облян в самота,
дано е светъл, не само през деня.
Не ще усетиш вече мойта топлина,
Далече е тя от теб сега.
Замина, остави ме във самота,
а аз крещя, плачейки за любовта.
Но тя изчезна в бездната сама,
изчезна заедно със твойта топлина.
И сама в тъмнината на нощта,
чувствам само хлад, студенина.
Няма да сгряваш веч моята душа,
защото в бездната остави я сама.
отиде си, сама останах.
Сълзите ми да виждаш не желаеш
и каза че оставяш ме, защо - не знаеш.
Животът ти облян в самота,
дано е светъл, не само през деня.
Не ще усетиш вече мойта топлина,
Далече е тя от теб сега.
Замина, остави ме във самота,
а аз крещя, плачейки за любовта.
Но тя изчезна в бездната сама,
изчезна заедно със твойта топлина.
И сама в тъмнината на нощта,
чувствам само хлад, студенина.
Няма да сгряваш веч моята душа,
защото в бездната остави я сама.
© Ирена Кузева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
