Нямам думи за теб,
обичах те, без да те познавам,
уважавах те, без да получавам същото,
обожавах те, без да го заслужаваш...
... но вече край.
Върви по своя път – изгубена
и заблудена във своите изгубени мечти,
инатите ти префърцунени ги знам
и няма нужда веч да спориш,
делата ти са ясни, без да говориш,
а твоята скована в лед душа
те мъкне пак към дъното на безпомощността.
Не съм аз този, който ще те пази вечно...
... оглеждай се във всеки онзи, който ще хареса теб,
любов и почитание или пък виртуално обожание,
надявам се да си щастлива, но без да натоварваш мен,
защото ази веч не мога да бъда мил с егоцентрични хора.
Оставям те на твоята съдба –
да търсиш някого и да се луташ по небето.
Звездици много, малко са наистина слънцата,
които ще те стоплят в нощната хлад.
И веч не ме търси, да те обслужвам и лигавя.
Намерих си жена, която да обичам,
забравих те, като крайпътна гара.
Обичам друга, от тебе се... отричам.
© Борислав тодоров Всички права запазени