Нямам време

30.09.2011 г., 16:04 ч.

Поезия » Друга

445 0 7

Все нямам време да си подредя къщата,

пардон... душата.

От години съм си все същата -

все искам да яхна вятъра,

да хукна нанякъде, дива, безсмислена,

непредсказуема и светло солена.

Повярвала на една истина,

измислила си една Вселена.

В едното ми око усмивка се ражда,

в другото - сълза се стаява.

В шепи крия и грях, и жажда

и надежда нося. Да не забравя

да я дам на просяка, заспал до боклука!

Кръстопътя на дните му да пресека,

после да се шмугна безшумно в олука

и да потека в зелена река.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.