Да горя силно и пламенно опитах
докато дъжд от сълзи ме валеше.
Дълго без път и посока се скитах
докато пожар в сърцето ми гореше.
С въпроси душата си без жал раздирах
докато разумът ми дълбоко спеше.
Спомени горчиви от калта събирах
и само мисълта за края ме крепеше.
Ден след ден, нощ след нощ погивах
докато кръвта в мен бурно кипеше.
От болка и безсилие сломен заспивах
с мисъл колко съм гнил, колко съм грешен.
С фалш и усмивки скръбта си прикривах
докато смъртта като лешояд кръжеше.
От черната си мъка уморено отпивах
и животът мой към финала си вървеше.
Нелепо, жалко, без време си отивах
докато не прозрях, че всичко беше
и че колкото и отчаяно в нея да се впивах
тя винаги просто нямаше, а щеше...
© Станчо Станчев Всички права запазени