С теб стоиме на еднакъв кръстопът,
с теб доскоро стаята делях,
в сърцето ми най-голям е твоя кът.
За теб най-много сълзи аз пролях.
Водили сме често безсмислени спретни,
но само ти прегръщаш ме без злоба.
На този свят сираци сме – сами,
споделяме горчивата прокоба.
Ти научи ме живота да обичам,
чрез твоята усмивка и веселия нрав!
В изстрадало и болно тяло е заключен
дух непремирим, неугасващ и здрав!
Ти единствен ме обичаш без причина
и само ти от мене нищо не очакваш!
Еднакво съдбата ни проклина,
никога от мен не се оплакваш...
Борихме се много, но уви...
В далечината май се вижда края!
Сега, че плача, ми прости...
Колко слаба съм ще си призная...
Стиснал зъби, така и не показа
колко много се страхуваш от смъртта,
но мнимата ти болка мен премаза...
Братко, с теб умира моята душа!
http://georgiyanev.hit.bg/
© Боряна Янева Всички права запазени